Първи пубертет : 2-3 г.

Това е период от 2-годишна възраст до 3-годишна възраст. Наричан е още бебешки пубертет и е първото сериозно предизвикателство за родителите от гледна точка възпитанието и дисциплината на децата. Това е период на преход от бебешка към детска възраст, в който малките човечета за първи път заявяват своето АЗ и се бунтуват срещи всеки, който се опитва да им наложи авторитета си. Според детските психолози на около двегодишна възраст (при някои деца малко по-рано, при други малко по-късно) детето преживява преход от бебешка към детска възраст, известен като бебешки пубертет или първи пубертет. При близнаците заради по-ранното им социализиране и натрупания им опит в общуването с индивид на същата възраст този етап обикновено започва по-рано. Лесно ще разпознаете този период, когато каквото и да попитате близнаците, отговорът неминуемо е гръмко и безапелационно „Не!“. Това е стадий на преход – първият преход, който наблюдаваме в растежа на децата. Този период е наричан най-често бебешки пубертет, заради фрапиращите прилики със същинския пубертет между тринадесет и деветнадесет години. Преди тринадесетгодишна възраст детето действа в границите, наложени му от родителите. То още не е достатъчно зряло, за да се проявява самостоятелност и да действа спрямо свои собст вени закони. В рамките, установени от родителите обаче, детето вече е достигнало до известно психологическо равновесие. За да премине към по-висшето равновесие на възрастен човек, детето трябва първо да наруши равновесието на детството. Схванат ли родителите този основен принцип, объркващата сложност на юношеското поведение веднага става обяснима. Тогава вече родителите могат да разберат защо юношата изпитва психологическа потребност да обича друг вид музика, да има друга прическа, да се облича другояче и изобщо да се държи не така, както възрастните изискват от него. Юношата има нужда да се разграничи от това, което е бил като дете, за да изгради своята нова личност на зрял човек. Нещо подобно се случва и с малките деца на две годинки. Само че този път преходът е не между детство и зрялост, а между бебешка и детска възраст. На година и половина децата все още са бебета. За да се превърнат в тригодишни деца, които да прите- жават характера и зрелостта на дете, а не на бебе, трябва да бъде нарушено равновесието, достигнато от бебетата. В този период изпитват вътрешна на потребност да отричат всичко онова, което е било досега, за да се разделят със своята бебешка същност и да приемат новата си същност. Затова най-честият отговор, който ще чувате в продължение на около година, ще бъде „Не! Не! Не!“, често придружен с тръшкане и демонстративен рев. Въпреки трудностите обаче, които ще ви причини поведението на отричане и противопоставяне на двегодишните ви близнаци, не забравяйте, че това е положителна и необходима фаза в раз- витието на децата, без която те биха застинали в бебешкото си равновесие. Често срещаните постъпки на вашите близнаци по време на този преход (след тях са описани адекватните родителски действия) са:

  • Командване. Децата изведнъж стават тиранични. Обичат да заповядват. Постоянно искат нещо и често менят настроенията си. Искат плодов сок, но когато им го дадете в стъклена чаша, я блъскат и искат порцеланова. Като го сипете в порцеланова, отново от- казват да пият и настояват за стъклена чаша. Ако спрете да им обръщате внимание, изпадат в истерична криза, ако решите да им угаждате пък, може да ви разиграват с часове и все да бъдат недоволни, каквото и да правите.
  • Самостоятелност. Във възрастта на бебешкия пубертет се проявява и още едно много силно явление – децата демонстрират силно желание за самостоятелност. Настояват сами да се обличат и сами да връз- ват обувките си.
  • Честа смяна на настроенията. Този период е време на силни изблици и напрежения, на чести смени на настоението, на всякакви крайности. Децата са раздирани от колебания. Често не могат да направят и най-прост избор и се гневят на всичко и всички. Постоянно се редуват „Искам това!“ и „Не искам това!“. Дори прост избор като дали иска да пие вода може да доведе до истинска истерична криза, породена от нерешителност.
  • Собствена индивидуалност. Способността на децата в тази възратс да отстъпват, да ча- кат, да делят и да решават е силно ограничена. В същото време отказват да се подчинят и да приемят вашия избор и вашите решения. Те просто откриват своята индивидуалност. Ново- родените не съзнават аз-а си. Сега за първи път придобиват истинско чувство за уникалната си личност. И едно от нещата, които задължително трябва да направят, за да придобият своето чувство за самоличност, е да се разграничат и противопоставят на родителите си. Във възрастта на една годинка току-що про- ходилият откривател любопитно изследва света. Той все още не се замисля кой е и какво иска от този свят – достатъчно му е да опознава заобикалящата го среда наивно, невинно и спонтанно. На две години вече детето осъзнава, че каквото и да се случва, то има право на два избора – да приеме нещото или да не го приеме, да го пожелае или да не го пожелае, да го направи или да не го направи. Вече не заобикалящата го среда е във фокуса, а собствената му вътрешна същност. В този момент децата започват да осъзнават, че не си взаимодействат със средата хаотично и неконтролируемо, както им се е струвало на една годинка. Усещат, че могат да контролират случващото се и да избират сами поведението си и последиците от него. За да реагирате адекватно на действията на децата, ви е необходимо да осъзнаете и разберете че бебешкият пубертет е труден, но необходим преход към порастването им. Много родители проявяват твърдост и с помощта на силата не допускат децата им да проявяват своеволия и капризи. Ако се изкушите да постъпите така, запомнете, че това ваше поведение помага на вас, за да имате спокойствие вкъщи, но вреди силно на детето ви. Помислете кое е по-важното – да имате примерни и послушни двегодишни деца или да стиснете зъби и философски да приемете неприемливото поведение за една година, но пък да имате син или дъщеря след време, които умеят да правят избор и да отстояват решенията си. Информирайте се подробно за това какво се случва с детето ви през този период от живота му – какво да очаквате и защо? Никой освен вас не може да реши как да възпитавате и как да се отнасяте с вашите деца Когато решавате обаче, направете го след като сте се информирали за последствията от едно или друго ваше решение относно възпитанието.

Методите на ответна реакция от страна на родителите са:

  •  Строг контрол и изискване на абсолютно подчинение. Някои родители не допускат дори и следа от неподчинение и налагат строг контрол над децата си. Този метод на възпитание, в който родителят изисква децата да спазват всички наложени им правила и да постъпват единствено по начина, който той одобрява, води до следното: деца, на които от малки не е давана друга възможност, освен да изпълняват безропотно това, което изисват родителите от тях, след време ще бъдат лишени от креативност и самостоятелност. Докато връстниците им се оправят сами в критични ситуации и измислят нови и интересни подходи, приучените към послушание деца ще чакат някой друг да им каже какво да правят и няма да бъде способни сами да вземат решения и да ги отстояват. Такива деца стават стеснителни и лишени от креативност възрастни, които не биха могли да заемат лидерски и организаторски позиции. Те винаги ще чакат някой друг да им казва какво да правят и никога няма да успеят да следват мечтите си и да отстояват себе си пред околните. Ако изберете този подход на възпитание, ще го постигнете сравнително лесно при малките деца, ко ито все още нямат сили да ви се противопоставят, и ще отгледате послушни и покорни деца, с които проблеми няма да имате. Знайте обаче, че няма да имате и особени поводи за гордост с тях – те цял живот ще си останат покорни.  Не всички деца се огъват лесно пред строгостта на родителите. Някои малчугани по природа са по-издръжливи от други. Тогава родителската строгост се сблъсква с яростната съпротива на детето, готово да се бори докрай, но не и да отстъпи. В такива случаи целият период на бебешкия пубертет се превръща в борба между две воли – на родителите и на детето. При това няма значение, кой ще спечели. Основното вече е загубено. От най- близки хора, заслужаващи доверие, родителите вече са се превърнали във врагове. Ако отношенията с детето ви не се променят с времето, тази вражда ще води до все по-голямо отчуждение, докато в един момент ще си дадете сметка, че между вас и детето ви няма и следа от близост и обич. Възможно е също, като се натъкне на прекалена стро- гост, детето да се подчини външно, потискайки своята враждебност. То неохотно ще прави, каквото се иска от него, но ще стане притворно. При всеки удобен случай, когато не го виждат, то ще освобождава върху околните натрупания гняв, породен от строгостта на родителите към него. Ще счупи нещо, ще ощипе сестра си или ще удари съседчето, или ще извърши друго недоброжела- телно или разрушително действие. Като порасне, такова дете външно изглежда изтъкано от добродетели, но вътрешно е изпълнено с враждебност, която в най-неочак- вани моменти избухва като бомба със закъснител.

Липса на контрол и страх от упражняване на авторитет

Противоположната крайност на пълния контрол е родителят, който се бои да упражни авторитета си. Такава майка отстъпва на всички изисквания на децата, като незабавно разширява, поставените от нея граници, щом някое или двете деца откажат да се вместят в тях. Така те винаги имат последната дума. Този тип деца тотално не се научават да се съобразяват с реалността, а това им създава многобройни трудности, когато отидат на детска градина или училище и там изискват от тях елементарно уважение на обществените норми. На такова уважение тези деца не са способни, защото майката не го е възпитала у тях в периода на първия пубертет. В периода, когато са осъзнали за първи път своята индивидуалност, тези деца са били оставени да правят каквото си искат и това усещане за безнаказаност ще им пречи и впоследствие да се съобразяват с околните и с наложените правила. d Здравословна дисциплина в този период Както при много други неща в живота, печелившата стратегия и по отношение на възпитанието на малките деца е откриване на „златната среда“. Това означава, че родителят не бива да е твърде строг и да налага пълен авторитет, както и не бива да абдикира напълно от родителската си роля и да ги остави да правят как- вото си поискат независимо до какво води поведението им. За да успее родителят да намери златната среда, важно е да се научи да прави разлика между действия и чувства. Действията, това е външното поведение на детето, а чувствата са вътрешните му усещания. Важно е родителят да не смесва действия и чувства, защото детето може да се научи да контролира действията си, но не и чувствата. Не бива никога да държим децата отговорни за чувствата, които изпитват. Чувствата и мислите възникват спонтанно и децата не избират нито момента, нито вида им. Да вземем например гнева. Нормално е понякога детето да изпитва гняв. От нас като родители се изисква да очертаем границите, в които детето е уместно да изразява гнева си, и да му помогнем да изрази гнева си, без да прекрачва тези граници. Не бива да заклеймяваме гнева като нещо лошо и така да накараме детето да се срамува от това, което изпитва, и от себе си. Чувствата са си чувства и ние трябва да ги уважаваме. Това, което не бива да толерираме обаче, е тези чувства да водят до вредно за детето или околните поведение, а трябва да научим детето да изразява чувствата си безопасно и здравословно. За целта като уважава- ме личността и чувствата на детето, трябва още в този преходен етап от бебешка към детска възраст да поставим здравословни граници, в които детето да изразява чувствата си. За самите деца е необходимо, някой отвън да им помогне, да изгради границите на здравословно поведение, защото в тази толкова ранна възраст те нямат нужните критерии, за да го нап- равят сами. В това се изразява ролята на родителите – да изградят граници – нито твърде строги, защото вече видяхме докъде води твърде строгото и рестриктивно възпитание, както и не твърде либерални, защото обсъдихме до къде води и липсата на граници.

И стигаме до въпроса: Кои са разумните граници за малките деца?

За да си отговорите на този въпрос, най-напред си отговорете на въпроса: „Колко категорични забрани могат да се наложат на децата на тази възраст?“ Сигурно ще се изненадате колко кратък всъщност е вашият списък. Важно при възпитанието на двегодишните деца е да си дадете сметка кои са наистина важ- ните правила, които на всяка цена е важно те да спазват. Такива правила са например да не пресичат сами улицата, да не бъркат в контакта, да не слагат в устата си опасни неща и други изиск- вания, свързани със сигурността и здравето на децата. За всичко останало, свързано с вредни навици, които не биха застрашили живота и здравето на никого, не бива да поставяте строги заб- рани – децата трябва да усещат, че са господари на действията си и начинът, по който се развива животът им, се определя от собствените им решения. Дали ще играе на една или друга игра, или въобще няма да играе, а ще стои отстрани и ще гледа – това си е избор на самото дете. Дали ще тича, или ще върви бавно – нека самото дете реши. Дали ще облече дрехите, които сте подготвили, или ще извади други дрехи от шкафа – това също е въпрос на личен избор. Не се превръщайте в свръхконтролиращи родители, които не допускат децата им да направят и крачка без предварително да я съгласуват с тях. Наистина е трудно да се съобразите с нуждите и желанията на две деца на еднаква възраст, но знайте, че противното само би ви усложнило живота занапред. Няма общовалиден списък с правилата, които да налагаме на малките деца. Някои родители са с по-широк мироглед и поставят по-малък брой ограничения. Други са по-консервативни и изискват спазването на повече правила. Единственото важно нещо е да не изпадате в крайности. Не бъдете нито твърде строги, нито абсолютно либерални и нека правилата, които изисква- те децата ви да спазват, бъдат логични и разумни и да изглеждат оправдани както за вас, така и за тях. Душевното и моралното здраве на родителите и хармоничното развитие на детето се на- мират някъде по средата между двете крайности. Всеки родител трябва сам за себе си и за своето дете да определи къде е тази среда. Най-важното, което трябва да осъзнаете, е че в тази ранна възраст все още наказанията не биха имали никакъв здравословен ефект. Колкото и умни да са малките ни наследници, мозъ- четата им все още не правят здрава причинно-следствена връзка между тяхното поведение и нашата реакция. Те няма да си изва дят нужните поуки, дори и цял ден да стоят затворени в стаята си или наказани в ъгъла. Боят още по-малко би ви помогнал да ги възпитате. Насилието може да роди единствено насилие. Друго с бой не бихте постигнали. За важните правила, които ще изисквате да бъдат задължи- телно спазвани, поговорете с децата и спокойно им обяснете защо е важно да го правят. Дори и да не разберат аргументите ви, за тях разговорът ще е знак, че общувате с тях като с равни и се опитвате да се обосновете, а не налагате с груба сила желанията си от позицията на силата. Оставете ги да се тръшкат и да кре- щят, колкото си искат, и когато видят, че подобно поведение не води доникъде, бързо ще се откажат от истеричните сцени. Уважавайте обаче чувствата на децата си и им показвайте всеки път, че не толерирате лошото поведение, но им съчувствате за това, че се чувстват обидени, ядосани или тъжни. Бъдете авторитетът, който им помага да си изградят здравословни граници на поведение, но същевременно бъдете и най-близкият им човек, който им съчувства и съпреживява с тях негативните им чувства.