От прохождането до около 2-годишна възраст

От прохождането до около 2-годишна възраст децата влизат в периода на експериментите и опознаването на света. Щом бебетата Ви проходят, те влизат в нов етап от развитието си – етапа на първите стъпки. Този етап им позволява активно да изследват заобикалящия ги свят, както и да придобият увереност в себе си, но и ги поставя в множество ситуации, в които са много уязвими. Малките изследователи все още не осъзнават опасностите и родителите често трябва да са постоянно нащрек и да имат „очи и на гърба си“, за да предотвратяват злополуки и бели, които малките откриватели ежеминутно са на път да извършат. До този етап откривателските експерименти на бебетата са били доста ограничени и пасивни. Когато открият, че могат да се разхождат сами из цялата къща обаче, изследователската им страст ще се разгори с пълна сила. Етапът на откривателството е необходим и много важен момент от развитието на децата, в който те научават много за заобикалящата ги среда, за която до момента не са знаели почти нищо. В този етап децата добиват увереност в собствените си възможности и в никакъв случай не бива да се наричат „лошо дете“ или да бъдат наказвани заради белите, които неволно правят, защото това ще ги накара да се усъмнят в себе си. Не бива да се осъждат за белите, които правят – колкото и изтощително да е за родителите  тяхното поведение,  те не го правят, за да ги ядосат, нито напук на тях. Това е единственото нормално и здравословно поведение в тази възраст. Мирното дете във възрастта на първите стъпки е по-скоро повод за притеснения, отколкото за радост. Ако искате вашите деца по-късно в зряла възраст да са уверени в себе си и решително да действат в живота си, оставете ги да създадат у себе си чувството за вътрешна увереност именно в етапа на първите стъпки. Необходимо е да осигурите в дома си безопасна среда за децата. Майката се притеснява, че бебетата ще счупят или повредят ценни предмети за възрастните или ще се наранят с тях, но тя не осъзнава, че правилната реакция в тази ситуация е да прибере тези предмети, така че децата да нямат достъп до тях, вместо да ги кара потискат своята потребност да изучават околния свят. Приберете чупливите и опасни предмети. Снабдете се със заключалки или връзки за шкафовете, за да не могат да ги от- варят сами и да вадят от тях неща, опасни за тях. Обезопасете острите ръбове с меки накрайници, които можете да намерите в почти всеки магазин за детски стоки. Децата трябва свободно да се разхождат из къщата и да я изследват без риск да се нара- нят или да счупят някоя ценна за вас вещ. Вземете достатъчно предпазни мерки, защото от психологическа гледна точка де- цата ви са още бебета. Те не правят разлика между опасното и безопасното и научните им експерименти винаги завършват в устата. Според експерти 5% до 90% от нещастните случаи, довели до тежко нараняване или смърт на бебета и малки деца, са могли да бъдат избегнати, ако родителите са взели необходимите предпазни мерки и са обезопасили дома си по подходящ начин. Преместете всичко, което е отровно, остро или чупливо, както и дребните предмети, които могат да бъдат глътнати, на недостъпно за децата място, след което ги оставете да се разхожда на воля из дома ви и да изучава всичко наоколо. Щом скриете опасните предмети, домът ви ще стане психологически здравословно място, в което децата ви да живеят и да изграждат увереност в себе си.

Успешни методи за възпитание и дисплина за деца на 1 година

  • Забрани – единствено за малък брой жизненоважни неща. Опитайте се да наложите няколко основни забрани, които да се спазват безпрекословно (за самосточтелно пресичане на улицата, за удряне по лицето на братчето/сестричето, за пипане на горещи котлони…). Постарайте се наложените забрани да са възможно най-малко на брой и изисквайте да се спазват неотк- лонно. Децата все още не са наясно с границите, затова вие им ги поставете. „Не“-то трябва да е категорично, но винаги придру- жено с обяснение. Промяната във вашето поведение ще накара и двете бебета да ви изслушат, тъй като най-вероятно досега не са ви виждали така категорична. Важно е забраните да не са прека- лено много, а само няколко наистина жизненоважни, защото от многото забрани децата ще се объркат и ефектът ще бъде нулев. За всички останали опасности прилагайте:
  • Разсейване на вниманието. Този метод се смята за един от най-ефикасните методи за справяне с нежелано поведение в ранна възраст. Бебетата все още не могат осъзнаят добре причинно-следствената връзка между нещата и понякога колкото и да им обяснявате, те не могат схва- нат аргументите ви. Затова първият метод, към който трябва да прибегнете, особено що се касае за по-маловажни неща, е раз- сейване на бебетата, така че те да отклонят вниманието си към нещо друго. Децата на тази възраст лесно се разсейват и този метод може да прилагате в повечето случаи с лекота. Естествено, когато децата са изцяло погълнати от правенето на някаква беля, невинаги ще съумеете лесно да ги разсеете. За целта ще трябва да измислите нещо, което да е поне толкова интересно, колкото забраненото действие, за да ви обърнат внимание.
  • Наказания, пляскане по дупето или през ръцете – боят НЕ е възпитателен метод! Единствената му роля е да помогне на родителя да изпусне малко парата, след като децата много са го ядосали, но за децата няма никакви възпитателни последици, напротив – показва им нашето безсилие. Те няма да разберат това, което се опитвате да им кажете, по-добре, ако ги плеснете по дупетата. Вместо това помислете как да приложите категоричното „Не“, Намерете начин да се разтоварвате от стре- са и нервите и да общувате спокойно с децата си, дори когато поведението им ви ядосва. Наказанията също не са добър възпитателен метод, защото пораждат единствено негативен ефект, без да възпитатват. Особено на възраст 1 годинка децата не са в състояние да осъзнаят защо са наказани и да си извадят поуки.
  • Ефектът на естествените последици. Много лесен за прилагане метод по отношение на някои форми на нежелано поведение, който има чудесен възпитателен ефект без застрашаващи последици. Този метод се състои в това спокойно да обясните на децата, че това, което правят е лошо, защото може да доведе до такива и такива последици, след ко- ето, ако детето не ви послуша, да го оставите да продължи с не- желаното поведение и когато лошите последици са вече факт, да го оставите да ги изпита, без да му помагате, като му кажете най- спокойно: „Нали ти казах, че ако продължиш, това ще се случи. Оправяй се сам сега!“. Заредете се с двойна доза търпение, тъй като когато обясните на единия близнак, другият ще го копира. В този случай оставете втория сам да реши дали да повтори действията на първия и да стигне до края или да разбере сам какви ще са последиците.