Психологът

Интервю с Александра Богданова, психолог. Работи с деца с нарушенния в развитието, емоционално поведенчески проблеми и деца с увреждания.

Колко често се консултират с Вас родители на близнаци?

АБ: В моята практика родителите на близнаци, търсещи консултиране или подкрепа относно поведението и отглеждането на децата си са определено рядкост.

Има ли обособени проблеми конкретно при близнаците?

АБ:Често се случва заявката на родителите да бъде свързана с изоставане в когнитивното развитие на децата или проблемно поведение, несъответстващо на календарната възраст, което обаче от своя страна обикновено е свързано с нивото на емоционалното развитие. Когато се работи върху емоционалата проблематика на децата, те подемат промяна и прогрес във всички сфери наразвитие. Това обаче е общовалидно за всички деца, не само за близнаците.

Когато аз бях бременна с моите деца, приятели, познати дори и лекари „пророкуваха”, че ще родя в седмия месец. (личен опит – не познаха– родих ги 8 дена преди термина по 3 кг всяко). Имате ли практика с недоносени деца, ако да- налага ли се консултация с психолог при подобен проблем? 

Случва се в практиката ми да се срещам с деца, прекарали първите мигове от живота си отделени от своите майки, поради преждевременно раждане. За бебето това е период изпълнен с тревога, страх и самота, тъй като всичко познато му до този момент, което му дава сигурност и спокойствие изведнъж изчезва. Лишено е от така значимия първи контакт с майката. То попада в среда, в която му е отнета възможността от тактилен допир с нея, среда в която изчезват познатите за него сърдечния й ритъм и глас. Същевременно бебето е отделено и от своя силбинг*, с който е било в постоянен тактилен контакт и взаимодействие през последните месеци. Сега то чува и усеща единствено звуците на апаратите, към който е прикачено. Средата е коренно променена, детето е в пространство, което е силно осветено / за разлика от утробата на майката, в която доскоро се е намирало/. Като цяло е отнета възможността на детето да осъществи контакт, да усети комфорт и чувство на сигурност, което то може да изпита единствено през грижата, присъствието и сензитивността на майката към нуждите и преживяванията на бебето в този толкова важен ранен етап от живота му. Това от своя страна е възможно да рефлектира в по-нататъшното емоционално развитие на детето и начина, по който то изгражда връзки с хората, като тук сериозно се засяга темата за привързаността. Нека не подценяваме и случващото се с родителите, травмата, която се отваря за тях и чувството на безсилие да помогнат на детето си.

Как съветвате родителите да общуват с близнаците?

АБ: Както за всяко дете, така и за близнаците е от изключителна важност всеки един от тях да има своето „лично време“ с всеки от родителите. Ясно е, че ежедневието в което живеем, това е все по-трудно постижимо, но не е невъзможно. Всеки един от близнаците има потребността да изгради собствени взаимоотношения със своите родители. Добре е в това лично време да се даде пространство на желанието на детето да взаимодейства с родителя посредством негови любими дейности или теми на разговор, според възрастта. Така се изгражда личната връзка. Близнаците често се приемат като едно цяло, което ги лишава от развитие на тяхната индивидуалност в много отношения. Също така от голяма важност е да се избегне сравнението между двете деца, особено в моментите когато това им се натяква. Важно е родителите да не забравят, че въпреки външната прилика или почти еднаквост, всяко от децата им е различно със своя характер, темперамент, поведение и предпочитания.

Всеки родител на повече от едно дете се е питал „Еднакво ли обича децата си?” Какъв е Вашият съвет към родителите на близнаци за това?

АБ: Точно поради факта, че всяко дете има своя индивидуалност, базирана на характер, темперамент, различни положителни и негативни качества, няма как да обичаме по един и съши начин. Във всеки човек, с когото създаваме дълбока емоционална връзка, има качества, черти на характера, поведения дори, които ние силно харесваме и подкрепяме. Но също така има и такива, които ни вбесяват, които ни нараняват, и които ние отхвърляме. Това означава ли, че обичаме по – малко или повече. По скоро обичаме по различен начин. Когато родителите изпитат съмнение или чувство на вина, че не обичат „еднакво“децата си е добре да си припомнят всички онези неща у детето, което ги кара да се чувстват щастливи, горди и самите те обичани.

Според личното Ви мнение и практика по-лесно ли се вписват в нова обстановка близнаците в сравнение с другите деца?

Не бих казала по-лесно, тъй като всяко дете изпитва тревога и страх от новото и неочакваното в средата, в която е попаднало. Има обаче една основна разлика, която в определени ситуации може да бъде предимство, но в други определено не. Това е наличието на „другия“ заедно с мен. Те попадат заедно в това пространство, в което трябва да се адаптират и въпреки тревогите и страховете си те имат присъствието на другия, което им дава нужната утеха. Но същевременно пък това може да намали или блокира способността и желанието за създаване на нови контакти и взаимоотношения при единия или двамата близнаци. Възможно е да се получи обратния ефект – те да си бъдат самодостатъчни или пък единият близнак да следва доминантния в изграждането на приятелства и връзки, вместо да се отдели и да създаде свои.

Намирате ли разлика в поведението на близнак/близнаци при посещение при Вас в сравнение с другите деца?

Това е прекалено обобщаващо разделение, което не мога да потвърдя, тъй като в моята практика за подхода към всяко дете е важна неговата индивидуалност. Т.е не мога да разделя децата по признак близнак или не. Това, че е близнак е част от личната история на детето, което е от значение в хода на работата.

Според Вас трябва ли, когато едното дете боледува и отсъства, другото да посещава детско заведение, ако е здраво?

Разбира се. Все пак то е здраво. И в духа на въпросите относно индивидуалността, това е един прекрасен пример да се покаже на детето, че то е отделна личност и това, че неговия сиблинг е болен, не означава, че и той е болен. Защото това е скритата информация, която подаваме на детето, оставяйки го вкъщи заедно с другото.

Какво е личното ви мнение: добре ли е близнаците да се водят навън/взимат от учебни заведения поотделно от двамата родители?

Тук отново засягаме темата за предоставяне на възможоста на всяко дете да развие своята собствена индивидуалност, която иначе е застрашена, оставяйки постоянно в тази двойка / имам предвид двойка на близнаци/. Споделят се практики, в който децата се разделят в отделни групи в детската градина или отделни класове на училище. Целта на това „разделяне“ е личностното израстване на всяко от децата. Това разделение дава възможността на детето да погледне на себе си отвъд очевидното сравнение с другия близнак. Естествено първото разделяне един от друг може да бъде много трудно, особено ако се случва за първи път. Затова се препоръчва от време на време да се предприемат такива разделяния / примерно единия близнак да бъде навън с единия родител, докато другия родител играе с втория или единият да е на гости при баба и дядо, докато другия е с родителите си /, за да може когато дойде моментът за разделяне в училище или детска градина за тях това да бъде по-естествен процес. Това, че оставяте всяко дете да бъде само със себе си през това време изобщо не означава, че те ще се раздалечат един от друг! Всъщност това ще ги сближи. След прибиране от училище например, докато пътуват заедно в колата децата нямат търпение да разкажат едно на друго какво им се е случило през деня. През времето, в което са разделени през деня и нещата, за които говорят им дава възможността да се осъзнаят като индивидуални личности, а не просто да мислят, че другия е имал същото емоционално преживяване и опит, само защото те са го имали. Да се поощрява тяхната връзка като близнаци е чудесно, но това, че са близнаци не трябва да бъде изтъквано с по-голяма важност от факта, че те са преди всичко индивидуални личности.

По време на личната Ви практика имало ли е случай/и някой от близнаците да се проявява повече от другия и да не дава възможност за изява на брат/сестра си?

В моята практика работя с всеки от близнаците индивидуално /поотделно/. Всяко от децата има своето време, с дейностите подбрани според неговите индивидуални нужди. В този случай не мога да кажа, че имам възможността да наблюдавам единия близнак като доминантен пряко. Такава информация се получава обаче често от родителите. Всъщност тази доминантност се проявява още в утробата на майката, когато бебетата са вече в конкуренция за пространство в по напредналия етап на бременноста. Изследвания с 4D ултразвук, показват „битките“ между близнаци за пространство. Надделява по-силния и по-доминантния близнак. Наблюдават се разбира се случаи, в които единият /независимо от пола/ е по-социален, по контактен, по-отворен за света, докато другия е по-пасивен, по-трудно създава контакти и предпочита да следва първия. Примерно момче и момиче близнаци – момичето е ориентирано към дейности по-скоро типични за момчета – катерене, тичане, игра с коли и влакчета, строене. Социалните контакти и приятелските връзки на момичето са предимно с момчета. Всъщност за нея е по-лесно да се слее с момчешката група и да бъде част от нея, също като брат си, който пък създава връзки и приятелства с лекота. Индивидуално е доколко единият близнак целенасочено потиска другия и не му дава пространство за изява.

Какво е личното Ви мнение за феноменалното поведение на близнаците в бебешка/детска възраст, определено с термините  идиоглосия (idioglossia) и криптофазия (сryptophasia: crypto – тайна, phasia – говор, реч).

 Определено идиоглосията и криптофазията имат значима функция за двойките близнаци, при които се проявява. Особено в семейства, които са социално по-изолирани и може би комуникацията вътре в семейството не е приоритет. Със сигурност родителите, отглеждащи близнаци са доста по-стресирани и натоварени с отговорностите, свързани с отглеждането на две деца едновременно, и идва момент, в който приоритет може да бъдат само задоволяването на физиологичните нужди и базисни потребности на децата. Но всички сме наясно от какво голямо значение е комуникацията между майката /или основния обгрижващ детето/ и всяко дете поотделно / разбира се тук не подценяваме и ролята на бащата/. За да развие своите комуникативни и езикови способности, които му осигуряват връзка с външния свят, първо следва да бъде развит комуникативния езиков обмен със значим „друг“ / в случая майката, бащата или друг основно обгрижващ детето/ . Чрез комуникацията с родителите, слушането на приказки и други дейности, включващи взаимодействие с родителите, детето обогатява първо своето езиково разбиране,след което на по-късен етап се появява самостоятелната вербална продукция и първите думи. Ако обаче всичко това, за което говорим липсва, детето и в случая близнаците задоволяват тази потребност от комуникация, създавайки своя собствена комуникативна система. Предполагам, че ако с времето тя излиза от употреба и на нейно място започне да се изгражда реалната езикова система това не би било проблем, но при прекалено дълга употреба най-вероятно децата ще имат от една страна езикови проблеми, от друга, в следствие на езиковите когнитивни и поведенчески. Попадайки в среда, в която се общува на конвенционална езикова система, която те още не са изградили, децата започват да се отчуждават от другите, да се изолират поради факта, че езиковото им разбиране и перформънс са на по-ниско ниво от това на останалите. Възможно е в следствие на езиковото изоставане да се наблюдава и когнитивно такова. Разбира се идиоглоссията е един изключителен феномен сама по себе си, говорещ за множеството способности, които притежават бебетата и малките деца противно на схващането, че те не знаят и не разбират нищо, защото са прекалено малки.

Какво е личното Ви мнение и за т.нар. „споделено разбиране”? (близнашки език, който се появява когато децата започват да имитират изказа на другарчето си), което на тази възраст е доста забавно.

Вече запознати с поведението на брат/сестра си те са склонни да разберат какво казва  другия, преди той/тя да са го казали. Това състояние показва умни и будни деца, които умеят да образуват кратки изречения и започват да имитират действията на околните и общуват все по-активно с тях). „Споделеното разбиране“ за мен лично до голяма степен отразява силната връзка и близост при близнаците. Това може би е е едно отражения на познаване в дълбочина на мислите, чувствата и желанията на другия до такава степен, че да не се поражда сериозна нужда всички нещата да бъдат изказани на всяка цена. Това до голяма степен се случва с много хора, които изграждат подобни силни връзки с най-близките си хора. В такъв случай, в определени моменти думите са излишни, или просто е нужен един знак за да бъде разбран другия.

С Александра можете да се свържете на имейл: atopchiyska@yahoo.com или на номер 0899111253

*другия близнак (братчето или сестричето – близнак)