Учителят

С удоволствие ви представям две дами, отдали живота си на достойната професия „Учител в детска градина”. Често подценявана, тази професия е от изключителна важност за бъдещото отношение на детето към живота. Те са първите истински учители, с които децата се сблъскват извън дома. От съществено значение за бъдещето възприятие на света са отношението, обучението и цялостният подход към детето в детската градина. Ако в тази възраст, детето не прояви вроденото си любопитство към света, по-нататък ще му бъде доста по-трудно.

Бистра Борисова e учител с 41 годишна практика. На 26 години става един от най-младите директори на детско заведение в страната. Професионалната й автобиография,  освен учител включва директор на заведение за деца без родители и заместник директор на обединено детско заведение. За мен тя  притежава точна и неоспорима преценка за всяко дете, предугажда настроенията и реакциите им и успешно се справя с негативни емоции в групата. Едновременно с това успява да предаде учебния материал по забавен начин, като децата дори не осъзнават че всъщност учат по задължение.

 

Ани Ованесян е филолог по образование. През 1980 г., избира да бъде учителка в детска градина и посвещава живота си изцяло на децата там. Непрекъснато обогатява знанията си, следи за всички новостите в образованието и прилага успешните от тях. Привърженик е на новите технологии и нагледно показва как те могат да бъдат включени в обучението на децата по правилен начин. Лично аз осъзнах това след разказа на моите близнаци за поредния им ден в групата. Предишната вечер се състоя втората им продукция по пиано към школата, която посещават. Аз записах изпълненията им на видео (как иначе), които качих в канала ми в YouTube. На другата сутрин в градината, след закуска, г-жа Ованесян поканила децата на столчета пред екрана и пуснала видеото от продукцията на близнаците в YouTube. Когато ми разказаха за това разбрах, че всички публични изяви на децата в групата са по един или друг начин са представяни на другарчетата им. Страхотен начин да провокираш любопитство на децата към изкуството, без да нарушиш ритъма на обучението.

Ето какво споделиха двете в интервюто за книгата “Близнаци в ясла и детска градина”:

През годините имали ли сте бум на близнаци в групата, която сте ръководили?

Ани Ованесян, Бистра Борисова:

  • Да, особено в последните години – четири двойки близнаци в една група, всички двуяйчни. Една от двойките има дори има по-малко братче.

По-лесно ли се вписват в новата обстановка близнаците в сравнение с другите деца?

Ани Ованесян:

  • Тук ще перефразирам: Ако се отнася за по-лесното социализиране в групата – тогава да – по-лесно свикват с новото място, другите деца и персонала. Друг е въпроса, обаче, дали близнаците като двойка се вписват по-добре от едно дете в колектива. В този случай всичко е индивидуално. През годините съм присъствала на различни ситуации с близнаци и някои не винаги от раз са се вписвали в цялостната обстановка. Случвало се е близнаци да се чувстват спокойни в градината, но да си играят само един с друг, игнорирайки останалите. В подобна ситуация близнаците трудно намират приятели. Както и обратното – благодарение на по-ранно усвоените навици за игра с другари близнаците да нямат никакъв проблем както с общуването помежду си, така и с общуването с останалите и завързване на нови приятелства.

Бистра Борисова:

  • Да, в повечето случаи близнаците по-лесно и бързо влизат в нова обстановка и ситуация. Относно вписването им в целия колектив и аз съм на мнението на г-жа Ованесян.

По-различно ли се държат близнаците в групата от другите деца?

Ани Ованесян:  

  • През повечето време да, държат се по-уверено, тъй като имат присъствената подкрепа на братчето/сестричката си. Има случаи, обаче, когато тази подкрепа липсва и тогава не се усеща разлика в поведението им в сравнение с останалите.

Бистра Борисова:

  • Близнаците, които са били в мои групи през годините, винаги са се подкрепяли един друг и защитавали, когато се е налагало. Друга особеност, която съм забелязала е,  че почти през цялото време наблюдават с какво се занимават братчето/сестричето им.

Случвало ли ви се е да се замислите дали еднояйчния близнак/близначка не е брат сестрата?/Случвало ли се е при еднояйчни близнаци да объркате единия с другия?/

Ани Ованесян:

  • Не, не ми се е случвало. Дори преди няколко дни коментирахме в групата каква е разликата между еднояйчни и двуяйчни близнаци, дори стигнахме до ДНК. Макар че, признавам , че внимателно се вглеждам в лицата на еднояйнчите близнаци, преди да се обърна към тях.

Бистра Борисова:

  • Не, не ми се е случвало

Според вас, когато едното дете боледува и отсъства, трябва ли другото да посещава детската градина?

Ани Ованесян:

  • Лично аз съм на мнение, че тази ситуация е строго индивидуална. Ако болният близнак се чувства по-добре в компанията на брат/сестра си, а здравият не възразява,  по- добре е да са заедно вкъщи за няколко дни. По този начин здравият  подкрепя морално болното си другарче. И обратно, когато здравият  настоява да посещава детската, очевидно и двамата имат нужда да бъдат насаме един от друг.

Бистра Борисова:

  • Според мен здравият близнак трябва да посещава градината – не би трябвало му се отнема възможността да се прояви сам, нито да изпуска от материала.

Какво е личното ви мнение: добре ли е близнаците да се взимат поотделно от двамата родители?

Ани Ованесян:

  • Според мен е добре, когато се отнася за разнообразяване на стереотипа – защо не. Повечето близнаци, с които съм се сблъсквала, в повечето случаи нямат еднакви интереси. Ако едното дете обича футбол, а другото не, тогава не е подходящо и двамата да се водят на мач.

Бистра Борисова:

  • Аз съм на мнение, че не трябва близнаците да се разделят по полове, или на обич към едното или другото. Когато се налага, е добре да се взимат поотделно, в общите случаи обаче не мисля,  че се налага. Разбира се с уговорката, че всичко е строго индивидуално и зависи от конкретната ситуация.

По време на дългогодишната ви практика имало ли е случай/и някой от близнаците да се проявява повече от другия и да не дава възможност за изява на брат/сестра си?

Ани Ованесян:

  • Да, имало е подобни ситуации. Подчертавам обаче, че не е било за сметка на другия близнак. Почти няма дете, което да е идентично с друго. Това важи и при близнаците – всеки е с различни таланти и начини за усвояване на материала. В повечето случаи този, който се справя по-бавно буквално „тормози” другия. И така първия се раздвоява – все пак му е брат/сестра и иска да помогне, но от друга страна губи от собственото си време.

Бистра Борисова:

  • И аз съм имала подобни ситуации. Не бих казала, че е тенденциозно. Всички деца, особено в тази възраст са различни, с различен темп и не може да говорим ,че някой се проявява повече от другия.

  С кое сте съгласна с изброените твърдения сте съгласна? С кое не сте?

 “Добрият учител на близнаци…

 

…не е на мнение че близнаците са винаги “в пакет”.

Ани Ованесян:

  • Разбира се, че не са винаги „в пакет”.

Бистра Борисова:

  • Да, съгласна съм.

 …преценява внимателно се преди да обвини”.

Ани Ованесян:

  • Да

Бистра Борисова:

  • Да

 …не очаква двуяйчните близнаци да са еднакво добри във усвояването на материала”.

Ани Ованесян:

  • Да

Бистра Борисова:

  • Да. Много е интресно как при двойките близнаци, когато се упражняваме почти винаги гледат в написаното на другия и изтъкват ако има грешки много преди учителя да го поправи.

 …не бърка имената на близнаците”.

Ани Ованесян:

  • Да

Бистра Борисова:

  • Да

 … възприема всеки близнак като отделна личност”.

Ани Ованесян:

  • Всеки близнак е отделно дете.

Бистра Борисова:

  • Да, всеки е различен сам по себе си.

 … поощрява или порицава единствено този, който е заслужил”.  

Ани Ованесян:

  • Това е част от работата ни

Бистра Борисова:

  • Съгласна съм с Ани.

 …не сравнява близнаците един с друг” .

Ани Ованесян

  • Тук отново опира до дефиницията на „сравнение”. В моята практика не казвам „Ти рисуваш по-добре от брат/сестра си, а възкликвам „О! Виж колко добре го/е нарисувала! Ти дали можеш като нея/него? Относно конкуренцията обаче съм твърдо „за”. И практиката ми всеки ден показа как поставени в конкурентна среда децата, в частност и близнаците, се справят доста по-успешно.

Бистра Борисова:

  • При нас педагогическите норми ни повеляват да не изтъкваме таланта на едно дете за сметка на друго, а да насърчаваме малчуганите в това, в което са добри.

… се свързва с родителите, когато прецени че единият близнак заема лидерска позиция в отношенията си с другия”.

Ани Ованесян:

  • Да, когато се наложи при възникване на проблем се свързваме с родителите. На тази възраст обаче лидерство рядко се изявява.

Бистра Борисова:

  • Да , винаги има разговор.