Гениалният български фотограф Йордан Йорданов – Юри е близнак

Гениалният български фотограф Йордан Йорданов – Юри е участник в прелюбопитна история, свързана с близнаци

Йордан Йорданов – Юри (1940-2009 г.) е забележителен български фотограф, чиито произведения триумфално са обикаляли четири континента, а също и… участник в една прелюбопитна история, свързана с близнаци, която започва с раждането му и завършва много след смъртта му.
„Когато се заех да събирам безбройните пъстри щрихи от живота на този изключителен човек, ми се стори странно, че макар да е имал сестра близначка, те… са родени в различни дни – 27 и 28 юни 1940 г.“, разказва Георги Караманев, автор на биографичния роман за историята на фотографа – „И додето се раждат лъчите“.
„Срещах се с още и още хора, които са го познавали, пъзелът от любопитни случки се попълваше, но, уви, изглеждаше, че не мога да намеря никаква връзка с неговата сестра – близначка. Тогава изведнъж се появи тефтерчето, в което Юри е записвал телефоните и адресите на важните за него хора, там стоеше и името Евгения.
Телефонът беше сменен, така че просто отидох на адреса ѝ. Представям си как се е почувствала възрастната жена, когато по домофона чу, че я търси непознат човек заради брат ѝ, починалия преди доста години и до голяма степен забравен по онова време майстор на българската фотография. Но щом разбра за какво я търся, веднага ме прие в уютния си дом и ми разказа историята. Майката на двамата дори не подозирала, че носи близнаци – това се случило в смутните години на войната. Евгения се родила в късните часове на 27 юни, акушерките тъкмо оставяли майката да си почине, когато изведнъж усетили, че нещо не е наред – очаквало да се роди и още едно бебе. Раждането било изключително тежко, а Юри си поел дъх за първи път в ранните часове на 28-и. Не само датата разделяла двамата, те били различни във всичко, но и винаги се допълвали до края на пътя си, в още много от интересните моменти в живота на Юри“.
Историята на Йордан Йорданов – Юри и романа за живота му – „И додето се раждат лъчите“, ще намерите тук:
https://www.facebook.com/IDodeto
Фотографиите на майстора:
https://www.facebook.com/YordanYordanovYuri
„На 27 юни 1940 г., в смутните години, когато светът бълбукаше зловещо в кипящия котел на голямата война, Николина бе усетила, че е дошло време отново да ражда. Коремът ѝ бе огромен, но не я плашеше – първото ѝ дете беше доста едричко, такова очакваше да е и второто. Дали ще е момче? Нали народът казва, че по време на война се раждат повече мъжки рожби…
Нещо не беше наред. Болките се точеха, Николина губеше съзнание от непрестанните контракции. Възрастният доктор, видял какво ли не, наблюдаваше търпеливо кога бебешката главица ще се покаже от тялото на майката и наистина, минути преди следващия ден, дългоочакваният нов жител на синята планета триумфално извести идването си с плач.
– Момиче е, много е хубава! – каза акушерката, а Николина, уморена от тежката битка с тялото си за даването на живот, имаше сили само да се усмихне, преди да се предаде на бленуваната почивка.
Както синът ѝ Юри щеше да се пробуди в болничната стая 22 години по-късно, съвсем скоро и Николина отвори очи от остра болка. Успя да извика за помощ и лекарите вече бяха край нея. Бързо разбраха, че едва спечелената битка започва отначало.
– Има още едно бебе! – промърмори старият доктор вече очевидното. Минути по-късно, но чак на другия ден след своята близначка – 28 юни, се роди Йордан. Едва не причини смъртта на майка си, дойде толкова неочакван, като че ли това бе първия път, когато показа чепатия си характер и своето неподправено чувство за хумор.“
Из романа „И додето се раждат лъчите“, Георги Караманев

Leave a Reply

Required fields are marked*